Книгата „Девесилският говор – фонетика и морфология“ е дисертационна разработка, направена през 1991 г. Изследването представлява фонетична и морфологична характеристика на девесилския говор. Това понятие изразява единството на говорите в селата Девесилица, Девесилово, Малък Девесил, Голям Девесил. Те са разположени едно до друго до самата българо – гръцка граница, южно от Крумовград, по горното течение на р. Крумовица.
Събирането на диалектния материал e започнало през 1987 г. с едномесечно проучване на говорите в селата Аврен, Девесилово, Девесилица, Малък Девесил, Голям Девесил, Егрек. Основните информатори са лица с различна възраст и образование. За сравнение между различните поколения информатори са помогнали и служебните задължения на авторката като възпитател в тогавашното основно училище в Девесилово.
Девесилските села са българомохамедански. Такива са и съседните Лимец и Егрек. Населението на Аврен е смесено – българомохамеданско и християнско. Останалите села около този “остров” имат население, което счита себе си за турско.
Девесилският говор притежава особености, които имат специфично значение за българската диалектна система. Диалектът има родопска основа, ако се изхожда от сравнението с говори в Смолянско. Като се търси мястото на девесилския говор в българската диалектна система, се очертава широк родопско-беломорско-македонски ареал на диалектна общност. Тя включва особености, които са съществени и са по-многобройни от обичайното единство на българските говори като цяло. Това е първото цялостно проучване на говора на девесилските села.